Допустимата зона за трансгранично сътрудничество между Гърция и България за програмен период 2014-2020г. е идентична с настоящата програма за Европейско териториално сътрудничество. Простира се на 40.202 и е с общо население от 2,7 милиона жители. Обхваща четири териториални единици на ниво (Региони) и 11 териториални единици на ниво (Региони). Допустимата зона се простира по протежението на гръцко-българската граница и граничи с Турция (на изток) и Западна Македония (на запад), две държави, които желаят да имат достъп до Европейския съюз. Част е от най-югоизточния неостровен район на ЕС и се намира между три морета: Черно море, Средиземно море и Йонийско-Адриатическо море. И накрая, той е на кръстопътя на стратегическите тръбопроводи за изкопаеми горива, които захранват пазара на ЕС и осите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN). Жилищната структура на района се характеризира с наличието на 10 средни и големи града (>50.000 жители), които концентрират 38,2% от общото население и 25 малки града (10.000-50.000 жители). Въпреки сравнително малкото налични средства, има дълга история на сътрудничество в допустимата зона, започнала с общностната инициативата INTERREG I (1989-1993г.).
Допустимата зона на Трансграничната програма INTERREG „Гърция-България 2014 – 2020“ обхваща следните райони:
BG413 – Благоевград
BG422 – Хасково
BG424 – Смолян
BG425 – Кърджали
EL111 – Еврос
EL112 – Ксанти
EL113 – Родопи
EL114 – Драма
EL115 – Кавала
EL122 – Солун
EL126 – Серес
ПРИОРИТЕТНА ОС:
ПО 1: Конкурентна и иновативна трансгранична зона
ПО 2: Устойчива трансгранична зона
ПО 3: Взаимосвързаност на трансграничната зона
ПО 4: Една трансгранична зона без социално изключване
ПО 5: Техническа поддръжка
БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА:
Общата стойност (ЕФРР и Националния принос) за Европейската програма Гърция – България 2014-2020 е: 130.262.835,00 €.
Общото финансиране на ЕФРР е: 110.723.409,75 € (85%), а общото финансиране на националния принос е: 19.539.425,25 € (15%).
ОБЩО НИВО НА РАЗВИТИЕ:
Допустимата зона на програмата “Гърция – България” е една от най-бедните в Европейския съюз, тъй като БВП на глава от населението е под 50% от средното за 28-те държави на ЕС (ЕС28). Това не се е променило значително през последните 10 години, въпреки че бяха наблюдавани краткосрочни подобрения през периода 2002-2004г. и след това отново през периода 2006-2009г. Трансграничната зона се характеризира, също така, с големи вътрешни неравенства, особено по отношение на разделението между български и гръцки територии. Българските области показват много по-ниско ниво на икономическо развитие (под ¼) в сравнение със съответните гръцки, главно поради факта, че България отдавна е икономика в преход. Периодът 2006-2009г. се характеризира с икономически растеж от двете страни на границата, каквато е общата тенденция в цяла Европа. След 2009г. последиците от глобалната
рецесия доведоха до забавяне на темповете на растеж в българската част сегмент (0,25% годишно) и до отрицателни темпове на растеж в гръцката част (-9% годишно).
ИКОНОМИКА:
Въпреки факта, че трансграничната зона постепенно се трансформира от една селскостопанска/ индустриална икономика към една икономика на индустрията/ услугите, това преобразуване изглежда беше бавно. В сравнение с 28-те държави на ЕС (ЕС28), икономиката си остава значително по-селскостопанска, по-малко индустриална и по-зависима от услугите. Това обаче в никакъв случай не е хомогенно. Гръцката трансгранична зона е значително по-малко земеделска и индустриална в сравнение със съответната българска част и е по-ориентирана към услугите. Тази хетерогенност е още по-силно изразена на ниво провинция. Можем да различим 2 вида райони в българската част и 3 вида райони в гръцката част:
Благоевград / Хасково: доминират индустрията и търговията
Смолян / Кърджали: доминират индустрията и селското стопанство
Еврос / Драма / Солун: доминират публичната администрация и индустрията
Ксанти / Родопи: доминират публичната администрация и селското стопанство
Кавала / Серес: доминират индустрията и публичната администрация
Повече от половината от брутната добавена стойност (БДС), генерирана в трансграничната зона (59%), се генерира в района на Солун. Всички останали райони проявяват ниски проценти. Особено ниски проценти се наблюдават в българските райони на Хасково, Смолян и Кърджали (1-2%).
Някои от забележителните междурегионални структурни развития, които бяха реализирани наскоро, включват:
Постепенно преобразуване между двете страни по отношение на дела на БДС, отнасящ се към първичния сектор. Въпреки това си остава голяма разликата между двете страни, където българският район е по-силно изразен като земеделски, в сравнение с гръцкия трансграничен
район и дори по-силно изразен като земеделски от съответните национални проценти на България.
Значителна диференциация между двете части на вторичния сектор, дължаща се главно на значителните загуби на промишлена дейност, настъпили в гръцката част след 2006г. (основно поради преместване на трудоемката индустрия в по-евтини съседни страни).
Общата производителност на труда в трансграничната зона е значително по-ниска от тази в 28-те държави на ЕС (около 1/5) и проявява големи различия между гръцката (32.800,00€/ служител) и българската (5.800,00€/ служител) страна. Производителността на трансграничната зона е също така по-ниска от съответните национални средни стойности за двете части:
– за българската част: варира от 60% до 78% от националните средни стойности, а
– за гръцката част: варира от 60% до 84% от националните средни стойности
Туризмът, и особено екотуризмът, в продължение на много години се очертава като „индустрия за развитие“ на трансграничната зона, тъй като включва значителен брой девствени райони с висока екологична стойност. Въпреки това, разполага със сравнително малък брой места за настаняване в сравнение с населението ѝ (43 места/ 100.000 жители, когато средните стойности за 28-те държави на ЕС е 111), които са неравномерно разпределени. Най-големи са концентрациите на места за настаняване и легла в областите на Кавала, Солун и Смолян.
ИНОВАЦИЯ:
Както Гърция, така и България са очертали национални или регионални иновационни стратегии в контекста на „интелигентната специализация“. Въпреки това, България се бави много повече в сравнение с други страни на ЕС и е посочена като „умерен иноватор“ в таблицата с резултати за иновации на Съюза за 2014г., докато Гърция, макар и в малко по-добра позиция, пада под средните стойности за ЕС и е посочена като „умерена иновация“. Въпреки това, трансграничната зона разполага със значими изследователски съоръжения, които в момента не си
сътрудничат помежду си или с бизнес общността. Разполага, също така, с подобни производствени системи, като по този начин предоставя значителни възможности за съчетаване на предприемаческите инициативи с иновациите. Критичната маса от изследователски центрове и други академични институции се намира в Солун със следните сектори на отличие: биотехнологии, модерни производствени системи за химически процеси, енергийни и екологични технологии, обработка на информация, виртуална реалност, услуги за сигурност и др. Изследователските и иновационни дейности в Македония и Тракия са съсредоточени в публичния сектор и особено в Тракийския университет (с единствения Факултет по генетика) и в по-малка степен в Технологичния образователен институт (TEI) в Кавала. В българската част най-значимата изследователска инфраструктура се намира извън трансграничната зона (главно в София и Пловдив) и само Благоевград изглежда има значителни изследователски структури. Югозападният Университет „Неофит Рилски” – с девет факултета предлага докторски програми в много области на либералното изкуство (Обучение и Педагогика, Литература и Лингвистика, История и Археология, Социални науки, специалности по хореография и кино). От особено значение за трансграничната зона са програмите по Икономика (със специализация в Туризма), География и Науки за околната среда и Информационни технологии. Също така, в Смолян има филиали на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с неговия Технически колеж и Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”.
ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА:
Според програмата ESPON-CLIMATE районът на програмата е значително по-уязвим от изменението на климата, както в сравнение с 28-те държави на ЕС, така и с националните нива на Гърция и България. Най-уязвими са Солун, Серес, Кърджали и Хасково. Изменението на климата ще има значително отрицателно въздействие върху трансграничната зона. Смята се, че ще засегне по-голямата част от градските центрове, увеличавайки броя на дните с гореща вълна до над 50 за периода 2071-2100г. Природните опасности в района включват райони с опасност от наводнения (главно в близост до реките Нестос и Еврос), райони с опасност от пожар (главно в планинските вериги) и райони с опасност от ерозия (особено по бреговете). Наводненията и пожарите могат бързо да се разпространят трансгранично и поради тази причина тяхното ефективно управление е от трансгранично значение. Накрая, районите с най-висок риск от свлачища се намират в басейна на Източен Еврос и в района за разработване на въглища в югозападния район. Най-голямото проучено свлачище се намира в района на Смолян, на позиция „Смолянски езера”. Освен това, комбинираната способност за адаптация на трансграничната зона към изменението на климата е подобна на националните нива и на най-ниските в Европа. От гръцка страна, районът на Солун и от българска страна, районът на Благоевград, проявяват доста висока способност за адаптация в сравнение с националните стойности, но все още са по-ниски от средните стойности за 28-те държани на ЕС.
ОКОЛНА СРЕДА:
Трансграничната зона се характеризира с много и значими природни ресурси, включително голям брой защитени природни територии (86 района от Натура 2000, 5 влажни зони Ramsar и др.), много от които са девствени. Пейзажът на трансграничната зона се състои от гъсто залесени планини, речни проливи, долини, равнини, езера, крайбрежни влажни зони, плажове и речни делти. Районът включва планинските вериги Рила, Пирин и Родопите, с отлични гори, трансграничните реки Стримонас (Струма), Нестос (Места), Арда и Еврос (Марица) и повече от 400 километра брегова ивица. Тези важни природни ресурси не са били адекватно експлоатирани за целите на развитието в миналото. Що се отнася до състоянието на околната среда, промишлеността е един от най-значимите фактори за замърсяване и от двете страни на границата, а основните места на замърсяване са концентрирани в югозападна България и близо до градската зона на Кавала. И двете трансгранични реки – Нестос и Еврос – се замърсяват с градски и промишлени отпадъци. Основните проблеми при управлението на градските отпадъчни води се дължат на липсата на инфраструктура за пречистване на отпадъчни води в населени места с население между 2.000 – 10.000 жители. Проблемът е по-силно изразен в българската част на трансграничната зона. В България, само 46% от населението е с покритие от системи за пречистване на отпадъчни води и по-голямата част от пречиствателния капацитет (71%) се намира в басейните на река Дунав и Черно море (разположени извън трансграничната зона). В гръцката част 88% от населението е с покритие от системи за пречистване на отпадъчни води.
ДОСТЪПНОСТ:
От гръцка страна районът разполага със значима транспортна инфраструктура и се обслужва от три пристанища с национално/ международно значение (пристанището в Солун, пристанището в Кавала и пристанището в Александруполис) и три основни летища (Международното летище „Македония“ в Солун, летище “Александър Велики” в Кавала и летище “Демокритос” в Александруполис).
Най-важната транспортна инфраструктура е пътната мрежа и цялостната свързаност се е подобрила значително в миналото:
– с изграждането на магистралата Егнатия и много вертикални оси, свързващи Гърция с България и
– с изграждането на големи участъци от магистрали А3 и А4 в България
Въпреки това, пътищата от по-ниско ниво са в различни стадии на разрушаване (особено в българската част), което затруднява връзките и намалява мобилността, особено в планинските вериги. В същото време, доста вертикални оси на Егнатия, договорени в Междудържавното споразумение между Гърция и България през 1998г., липсват или са в процес на изграждане (като напр. връзката II-86 с гръцката транспортна система) и магистралите в българската част са незавършени. Районът не разполага с достатъчна железопътна и мултимодална инфраструктура, въпреки наличието на значими пристанища и летища. Както Гърция, така и България инвестираха наскоро в железопътната мрежа на трансграничната зона, но са необходими значителни инвестиции, които са извън финансовите възможности на програмата „Гърция-България“. Тази голяма зависимост от автомобилния транспорт увеличава също така значително екологичния отпечатък на транспортните дейности в района, особено на гранично-пропускателните пунктове (напр. дълги колони от камиони) и особено по време на туристическия сезон. И накрая, района не разполага с достъпен обществен транспорт за хора с увреждания и трансгранични обществени транспортни услуги.
ПАЗАР НА ТРУДА, БЕДНОСТ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ:
Докато през 2007г. процентите на безработица за трансграничните региони бяха средно близки до или под националните равнища и под средните стойности за ЕС27, безработицата започна бързо да нараства – особено в Гърция – веднага след финансовата криза през 2008г., достигайки до рекордни нива през 2013г. Българските области успяха да запазят процентите на безработица близо до или под средното за ЕС27. Понастоящем големите неравенства между регионите на трансграничната зона не са премахнати. Последните данни показват следните високи проценти на безработица (2013г.): Ксанти 37,5%, Драма 36,8%, Солун 32,1%, Серес 22,9%, Кавала 22,8%, Еврос 22%, Смолян 20,3% и Родопи 16,8%.
Допълнително, процентите на дългосрочната безработица се увеличиха рязко – особено за гръцките региони – след 2009г., факт, който показва риск от висока структурна безработица, която по свой ред предполага наличието на неефективни пазари на труда и несъответствие между търсенето на пазара на труда и наличните умения и местоположения на търсещите работа. Според проекта ESPON DEMIFER, трансграничната зона регион проявява значително по-високи стойности на дългосрочна безработица в сравнение с ЕС28. Процентите на младежката безработица проявяват сходни тенденции и се дължат на слабия икономически растеж, негъвкавия пазар на труда и несъответствието между потенциалните умения на работниците и нуждите на работодателите в Гърция и България.
Освен това, трансграничната зона проявява значително по-висок процент на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване (3-4 пъти по-висок) от ЕС28. Основната причина за голямото отклонение са относително по-високите проценти на дългосрочна безработица и по-високият процент на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на работа и ниски нива на доходи. По отношение на последното, делът на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на труда, се увеличава от 2010г. както на българска, така и на гръцка територия. Големият брой хора, живеещи в бедност и социално изключване в трансграничната зона, се дължи и на наличието на различни уязвими групи като напр. малцинства, вътрешни мигранти, търсещи убежище и чужденци, получаващи субсидиарна закрила. По-високият риск от бедност и социално изключване сред тези групи е свързан главно с дългосрочната безработица и икономическото безделие. Нарастващото въздействие на бедността има много социални последици, една от които е влошаващите се условия на общественото здраве. Въпреки че трансграничната зона се радва на наличието на основни ресурси на здравеопазването (напр. болници и лекари) на нива, близки до или дори по-добри в доста случая от средните за ЕС28, средната продължителност на живота е по-ниска от нивата за ЕС28, а епидемиологичните показатели показват високи нива. Като цяло, гръцките региони проявиха в миналото по-висока продължителност на живота с сравнение с българските региони, но от момента, в който бедността принуждава повече хора да търсят болнична помощ (документирано над 20% увеличение в Гърция след 2010г.), изглежда, че в гръцките региони условията на здравеопазване вероятно ще се влошат в близкото бъдеще, намалявайки по този начин общите нива на обществено здраве в трансграничната зона.
Структура на програмата
Програмата „Гърция – България 2014-2020“ е проектирана така че да отговори на основните предизвикателства, идентифицирани в трансграничната зона, където сътрудничеството е или необходимо, или се очаква да доведе до значителна добавена стойност или капитализирайки предишни резултати, или допълвайки програмата „интелигентна специализация“ или използвайки съществуващия институционален капацитет или/ и изразеното търсене. Допринася за стратегията E2020, както следва:
По отношение на целта за „интелигентен растеж“:
Относно целта „устойчиво развитие“:
По отношение на целта „приобщаващ растеж“:
visibility_offDisable flashes
titleMark headings
settingsBackground Color
zoom_outZoom out
zoom_inZoom in
remove_circle_outlineDecrease font
add_circle_outlineIncrease font
spellcheckReadable font
brightness_highBright contrast
brightness_lowDark contrast
format_underlinedUnderline links
font_downloadMark links